История

Няма единна теория за името на селото. Мненията и становищата на учените и историците са противоречиви. Според едни източници - старото име на селото е “Бърце”. Теориите за сегашното имесъщо не са единни – от гръцки “Кирик”, на старобългарски “Чирик”/ “Чурик”. В днешно време Чурен.

Чурен би могъл да бъде пряка връзка на България към Беломорието.

Има информация за селото още в Устава на Бачковския манастир от 1078 г. През 1516 г. за първи път се споменава името на селото в османски документи - там населението е описано като българско. В последствие част от жителите са помохамеданчени.

По време на Османското владичество - няколко фамилии не са били потурчени - Гагови, Ранчеви, Дончови и Славчовци.

Освобождението на Чурен е през 1878г. - до подписването на Берлинския договор селото е охранявано от руски казаци с временен щаб в Ранчевата къща. През този период е основано и с. Скобелево /Долни Чурен/.

Преди Балканската и Междусъюзническата война

/1912-1913 година/ населението на Чурен е било между 500-530 души. С. Чурен е граничен български пост, а след него e „Тъмрашката Република”. Тук, на Комаров камък гръмва първата пушка на Балканската война.

След Балканската война - българомохамеданите напускат селото.

По време на Османското робство в Чурен е имало и две джамии /молитвени домове. Едната е преобразувана в училище - днес в същата сграда се помещава Ловната дружинка на селото. Другата джамия - останалите християни превръщат в църква. След комунистическия преврат през 1944г. църквата на селото постепенно запада, а Перушица взима „временно камбаната” за откриването на монумента „Паметник на трите поколения”. След церемонията, перущенци не връщат камбаната до момента, в който с Решение 28 взето с Протокол №4 на Общински съвет Перущица – камбаната е върната на църквата в с. Чурен. Протоколът за предаване е от дата 22.05.2018г.

Историческите данни потвърждават ролята на Чурен като част от трансродопските пътища, които са съединително звено на Пловдив с Древна Елада. Основният римски път за Беломорието пресичал Централните Родопи по билото на планинските вериги. Пътят свързвал Пловдив с първата станция близо до село Храбрино. Оттам, през реката, пътят вървял по билото към Върхов връх, село Чурен, през Персенк, Карабалкан и Айчал, спускайки се през Широколъшката река, при село Солища. Запазени са мостове от него, под връх Перелик. Римският път край Чурен все още е сравнително добре запазен.